11.03.2015 г., 11:00

Осъзнаване

1.1K 0 5

Осъзнаване

 

 

В самия край на личното пътуване

откривам странното си съществуване.

В любов измамна съм живяла -

години дълги в изневяра.

 

Откритието е почти велико,

щастието ми било двулико.

Така било е писано да стане

лъжата да излезе  чак сега наяве.

 

Доверие прекършено изпитвам.

Да дишам, ходя се опитвам.

Усилията са нечовешки,

не бива да допускам още грешки.

 

Порив и желание изчезват,

в сивкав дим извезват

мъка завладяла ме изцяло -

болката пронизва мойто тяло.

 

Пътуването е съвсем към края.

В любов захвърлена блуждая.

Да бягам от действителността -

единствено спасение сега!

 

Из спомени - картини аз се рея,

измислям си причина да живея!

Все миналото дърпа ме надолу

потапям се дълбоко, голо.

 

Тялото ми се съпротивлява,

не иска вече да се съживява.

Потънало е в скръб и жалост -

Сама погребах се нахалост!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на всички, които толкова взехте присърце тревогите на лирическата.

    Ирен, благодаря ти за този надпис Лирическата вече осъзнава какво означава той!
    Поздрави, момичета!
    М.
  • Привет, Манипулирам! На лирическата и предай това

    Надпис на скала: "Когато богатите четат този надпис, те плачат, когато бедните го четат, те се радват, когато влюбените го четат, започват да ценят всеки миг прекаран заедно." А на скалата пишело: "ВСИЧКО Е ВРЕМЕННО!"
  • Съчувствам ти,но има нещо много по-ценно и хубаво от всичко,това е самия живот,наслади му се,защото веднъж се живее!Другото е само плод на мисълта!
  • Изневярата е грозно нещо, особено след дълго съжителстване. Чустваш се излъган , празен..Спокойно, всичко ще отмине някой ден! харесах!
  • Тъжно осъзнаване!
    Не тъгувай, всичко е преходно...
    Прегръдка от мен.
    Харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...