Облаци, вятър, виелици изфучаха-

прах в очите ми, трагедия...

Проряза ме вечността, съзря ме слънцето

Скри се сянката му в душата ми.

Не спирам и танцувам аз

с две теглилки - бреме на мислите ми.

Тряскат се плочи в главата ми

Огън, безлюдие, безредие -

въздухът гълчи, барабани дрънчат.

Времето се огъва - някак хипнотично и

незнайно като приказка без край.

Масивно и всеобхватно - като наркотик.

Сблъскват се две тела в купулът на планетариум.

Същността - като депресивно разтройство.