Осъзнаване
Облаци, вятър, виелици изфучаха-
прах в очите ми, трагедия...
Проряза ме вечността, съзря ме слънцето
Скри се сянката му в душата ми.
Не спирам и танцувам аз
с две теглилки - бреме на мислите ми.
Тряскат се плочи в главата ми
Огън, безлюдие, безредие -
въздухът гълчи, барабани дрънчат.
Времето се огъва - някак хипнотично и
незнайно като приказка без край.
Масивно и всеобхватно - като наркотик.
Сблъскват се две тела в купулът на планетариум.
Същността - като депресивно разтройство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимира Всички права запазени
