Nov 28, 2019, 1:07 AM

Осъзнаване

  Poetry » Love, Other
946 2 0

Облаци, вятър, виелици изфучаха-

прах в очите ми, трагедия...

Проряза ме вечността, съзря ме слънцето

Скри се сянката му в душата ми.

 

Не спирам и танцувам аз

с две теглилки - бреме на мислите ми.

Тряскат се плочи в главата ми

Огън, безлюдие, безредие -

въздухът гълчи, барабани дрънчат.

 

Времето се огъва - някак хипнотично и

незнайно като приказка без край.

Масивно и всеобхватно - като наркотик.

Сблъскват се две тела в купулът на планетариум.

Същността - като депресивно разтройство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...