Oт аз до ти
Аз виждам, че досадник станал съм,
но ми повярвай,
нямам избор.
След толкоз вакуум нагнетяван...
от костен мозък
си изсмуквам Истина.
И там съм аз, и там живея,
там е сърцето
и очите ми.
Не влизай бясна, ще прегрееш,
ако не вярваш -
питай Нея...
А Тя опари се от себе си
и в миг заплака,
и се сви.
Опули се лъжа насреща,
развика се
... не беше Ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселин Динчев Todos los derechos reservados
