29 ene 2012, 16:21

Oт аз до ти 

  Poesía » Otra
737 0 1

Аз виждам, че досадник станал съм,

но ми повярвай,

нямам избор.

След толкоз вакуум нагнетяван...

от костен мозък

си изсмуквам Истина.

И там съм аз, и там живея,

там е сърцето

и очите ми.

Не влизай бясна, ще прегрееш,

ако не вярваш -

питай Нея...

А Тя опари се от себе си

и в миг заплака,

и се сви.

Опули се лъжа насреща,

развика се

... не беше Ти. 

 

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??