Oт аз до ти
Аз виждам, че досадник станал съм,
но ми повярвай,
нямам избор.
След толкоз вакуум нагнетяван...
от костен мозък
си изсмуквам Истина.
И там съм аз, и там живея,
там е сърцето
и очите ми.
Не влизай бясна, ще прегрееш,
ако не вярваш -
питай Нея...
А Тя опари се от себе си
и в миг заплака,
и се сви.
Опули се лъжа насреща,
развика се
... не беше Ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
