Jan 29, 2012, 4:21 PM

Oт аз до ти 

  Poetry » Other
735 0 1

Аз виждам, че досадник станал съм,

но ми повярвай,

нямам избор.

След толкоз вакуум нагнетяван...

от костен мозък

си изсмуквам Истина.

И там съм аз, и там живея,

там е сърцето

и очите ми.

Не влизай бясна, ще прегрееш,

ако не вярваш -

питай Нея...

А Тя опари се от себе си

и в миг заплака,

и се сви.

Опули се лъжа насреща,

развика се

... не беше Ти. 

 

© Веселин Динчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??