22 ene 2008, 12:12

От болката се раждам

680 0 2
           От болката се раждам пак

           и светлината ме обгръща,

           не чакам друг божествен знак,

           че пак животът ме прегръща.

 

           Тя кара ме да стъпя по-напред

           и по-нагоре по стръмното на моя ден,

           крепи ме да не литна пак надолу

           в пропастта, която ме зове.

 

           Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен

           и по-мъдър,

           и мога пак да се сражавам

           със свойто минало за свойто бъдеще.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав е стихът ти, но има нужда от доизглаждане и се опитай да избягваш повторенията!
    Успех!
  • Сражавай се за себе си и за щастието си...!Болка винаги ще има,но все някак има изход от нея...!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...