22 ene 2008, 12:12

От болката се раждам

676 0 2
           От болката се раждам пак

           и светлината ме обгръща,

           не чакам друг божествен знак,

           че пак животът ме прегръща.

 

           Тя кара ме да стъпя по-напред

           и по-нагоре по стръмното на моя ден,

           крепи ме да не литна пак надолу

           в пропастта, която ме зове.

 

           Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен

           и по-мъдър,

           и мога пак да се сражавам

           със свойто минало за свойто бъдеще.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав е стихът ти, но има нужда от доизглаждане и се опитай да избягваш повторенията!
    Успех!
  • Сражавай се за себе си и за щастието си...!Болка винаги ще има,но все някак има изход от нея...!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...