22.01.2008 г., 12:12

От болката се раждам

677 0 2
           От болката се раждам пак

           и светлината ме обгръща,

           не чакам друг божествен знак,

           че пак животът ме прегръща.

 

           Тя кара ме да стъпя по-напред

           и по-нагоре по стръмното на моя ден,

           крепи ме да не литна пак надолу

           в пропастта, която ме зове.

 

           Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен

           и по-мъдър,

           и мога пак да се сражавам

           със свойто минало за свойто бъдеще.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав е стихът ти, но има нужда от доизглаждане и се опитай да избягваш повторенията!
    Успех!
  • Сражавай се за себе си и за щастието си...!Болка винаги ще има,но все някак има изход от нея...!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...