и светлината ме обгръща,
не чакам друг божествен знак,
че пак животът ме прегръща.
Тя кара ме да стъпя по-напред
и по-нагоре по стръмното на моя ден,
крепи ме да не литна пак надолу
в пропастта, която ме зове.
Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен
и по-мъдър,
и мога пак да се сражавам
със свойто минало за свойто бъдеще.
© Георги All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
