22 янв. 2008 г., 12:12

От болката се раждам

679 0 2
           От болката се раждам пак

           и светлината ме обгръща,

           не чакам друг божествен знак,

           че пак животът ме прегръща.

 

           Тя кара ме да стъпя по-напред

           и по-нагоре по стръмното на моя ден,

           крепи ме да не литна пак надолу

           в пропастта, която ме зове.

 

           Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен

           и по-мъдър,

           и мога пак да се сражавам

           със свойто минало за свойто бъдеще.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав е стихът ти, но има нужда от доизглаждане и се опитай да избягваш повторенията!
    Успех!
  • Сражавай се за себе си и за щастието си...!Болка винаги ще има,но все някак има изход от нея...!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...