22 янв. 2008 г., 12:12

От болката се раждам

681 0 2
           От болката се раждам пак

           и светлината ме обгръща,

           не чакам друг божествен знак,

           че пак животът ме прегръща.

 

           Тя кара ме да стъпя по-напред

           и по-нагоре по стръмното на моя ден,

           крепи ме да не литна пак надолу

           в пропастта, която ме зове.

 

           Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен

           и по-мъдър,

           и мога пак да се сражавам

           със свойто минало за свойто бъдеще.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав е стихът ти, но има нужда от доизглаждане и се опитай да избягваш повторенията!
    Успех!
  • Сражавай се за себе си и за щастието си...!Болка винаги ще има,но все някак има изход от нея...!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...