sinner (Кая)
38 75
8 sept 2006, 11:51

От далече 

  Poesía
849 0 5
Косите ти са уханни
и тази струйка светлина
пробягва като върху коприна...
просмуква се от всяка нишка
и всеки косъм се превръща в топлина
и блясък в кестеняво
обладава овалните ти рамене
...
така да се протегна само
и ще отместя този кичур палав
и ще докосна вместо него бялото
на белега от първото манту

Уханна като цвят на люляк
кожата ти ме зове
с този меден блясък
от слънцето, от вятъра
и люлякови аромати
Ще се удавя във водовъртежа,
в който се събира магията
от цялото ти тяло
прободено от сребърен пътеводител

ще отпия тези тихи струйки смях
които плъзгаш кокетно върху мен
и цялата ти свян
ще се разпръсне като прах,
за да е твоята постеля от сатен...

Ще те милвам отдалече...
едно движение...
Не ще се осмеля да те докосна...
копнея красотата ти... извивките
и топлото убежище на тази плът...

Нежна като пеперуда...
да чувам пърхавите ти слова
да те отпивам и да те рисувам...

Пиянство си... защото си мечта
чиста като капка... горя
не те докосвам..
боли... мълчи...
и думите болят...
тъй както красотата ти...
върви... обичам твоята походка
краката ти изваяни от порцелан...
докосна ли те ще погубя обаянието ти.

© Кая Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??