8 сент. 2006 г., 11:51

От далече

1.2K 0 5
Косите ти са уханни
и тази струйка светлина
пробягва като върху коприна...
просмуква се от всяка нишка
и всеки косъм се превръща в топлина
и блясък в кестеняво
обладава овалните ти рамене
...
така да се протегна само
и ще отместя този кичур палав
и ще докосна вместо него бялото
на белега от първото манту

Уханна като цвят на люляк
кожата ти ме зове
с този меден блясък
от слънцето, от вятъра
и люлякови аромати
Ще се удавя във водовъртежа,
в който се събира магията
от цялото ти тяло
прободено от сребърен пътеводител

ще отпия тези тихи струйки смях
които плъзгаш кокетно върху мен
и цялата ти свян
ще се разпръсне като прах,
за да е твоята постеля от сатен...

Ще те милвам отдалече...
едно движение...
Не ще се осмеля да те докосна...
копнея красотата ти... извивките
и топлото убежище на тази плът...

Нежна като пеперуда...
да чувам пърхавите ти слова
да те отпивам и да те рисувам...

Пиянство си... защото си мечта
чиста като капка... горя
не те докосвам..
боли... мълчи...
и думите болят...
тъй както красотата ти...
върви... обичам твоята походка
краката ти изваяни от порцелан...
докосна ли те ще погубя обаянието ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...