8.09.2006 г., 11:51

От далече

1.2K 0 5
Косите ти са уханни
и тази струйка светлина
пробягва като върху коприна...
просмуква се от всяка нишка
и всеки косъм се превръща в топлина
и блясък в кестеняво
обладава овалните ти рамене
...
така да се протегна само
и ще отместя този кичур палав
и ще докосна вместо него бялото
на белега от първото манту

Уханна като цвят на люляк
кожата ти ме зове
с този меден блясък
от слънцето, от вятъра
и люлякови аромати
Ще се удавя във водовъртежа,
в който се събира магията
от цялото ти тяло
прободено от сребърен пътеводител

ще отпия тези тихи струйки смях
които плъзгаш кокетно върху мен
и цялата ти свян
ще се разпръсне като прах,
за да е твоята постеля от сатен...

Ще те милвам отдалече...
едно движение...
Не ще се осмеля да те докосна...
копнея красотата ти... извивките
и топлото убежище на тази плът...

Нежна като пеперуда...
да чувам пърхавите ти слова
да те отпивам и да те рисувам...

Пиянство си... защото си мечта
чиста като капка... горя
не те докосвам..
боли... мълчи...
и думите болят...
тъй както красотата ти...
върви... обичам твоята походка
краката ти изваяни от порцелан...
докосна ли те ще погубя обаянието ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...