8 abr 2015, 12:39

От добротата ме боли

  Poesía
553 0 3

Какво като съм толкова добър, 
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.


Но защото съм в душа и плът,
аз някак между двете страдам,
все откривам към доброто път,
а той отвежда ме без милост в ада.

 

Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата не поемам дъх,
боли ме истински, боли, за Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво произведение. Прочети "Човек бе сътворен от кал" на Атанас Далчев. Там има подобно настроение.
  • Добрият човек носи чуждите болки. Затова винаги страда...

    Празничен поздрав!
  • Добротата ще спаси светът...!!!
    "Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Най-красивата връзка между хората. Затова е вестител на Чудото. И само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие. Добротата помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури."

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...