8 апр. 2015 г., 12:39

От добротата ме боли

552 0 3

Какво като съм толкова добър, 
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.


Но защото съм в душа и плът,
аз някак между двете страдам,
все откривам към доброто път,
а той отвежда ме без милост в ада.

 

Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата не поемам дъх,
боли ме истински, боли, за Бога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво произведение. Прочети "Човек бе сътворен от кал" на Атанас Далчев. Там има подобно настроение.
  • Добрият човек носи чуждите болки. Затова винаги страда...

    Празничен поздрав!
  • Добротата ще спаси светът...!!!
    "Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Най-красивата връзка между хората. Затова е вестител на Чудото. И само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие. Добротата помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури."

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...