Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.
Но защото съм в душа и плът,
аз някак между двете страдам,
все откривам към доброто път,
а той отвежда ме без милост в ада.
Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата не поемам дъх,
боли ме истински, боли, за Бога!