От добротата ме боли

Poetry

549 0 3

Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.

Но защото съм в душа и плът,
аз някак между двете страдам,
все откривам към доброто път,
а той отвежда ме без милост в ада.

Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата не поемам дъх,
боли ме истински, боли, за Бога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Galifray (Галифрей Михайлов)

Много хубаво произведение. Прочети "Човек бе сътворен от кал" на Атанас Далчев. Там има подобно настроение.

2015-04-09T13:08:27+03:00
voda (Елица Ангелова)

Добрият човек носи чуждите болки. Затова винаги страда...

Празничен поздрав!

2015-04-08T19:04:22+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Добротата ще спаси светът...!!!
"Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Най-красивата връзка между хората. Затова е вестител на Чудото. И само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие. Добротата помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури."

2015-04-08T14:03:57+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0