Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
28 mar 2017, 0:04

От другата страна...

1K 5 11

От другата страна...

 

Не сме вече на една страна...

не е вече тази ситуацията...

нещата стават толкова абсурдни...

губят смисъла, истинността...

 

Няма значение кой е виновен...

и двамата грешим, като всеки...

и тук се узнава, че се обича...

че се приема, дори да не се разбира...

 

Ти създаде си щит за отбрана,

аз захвърлих меча на страна...

Ти избяга към войната...

аз избрах да следвам свободата...

 

И така останахме без време,

без спирки и продължения...

Празнината остана...и няма

какво да направим или да си кажем...

 

Освен - от щастие само плачи.

Пожелавам ти всичко красиво...

Няма да те забравя. Няма, няма...

Въпреки че нещо между ни се скъса...

 

Помня доброто, което ми даде...

И светлината, когато беше тъмно...

как розата ни заплака " благодаря...

и екота в гласа и каза, че изчезна...

 

Всичко останало е извикан шепот,

който умира и иска да ни убие...,

за да не можем да разберем къде

е любовта и топлината, които пазим...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Всички сме изпитвали това някога малко или много...и не е нещо тъмно, може да е път към светлината...към любовта. Тъжно е, но разбираме че трябва да продължим..., да се освободим, да търсим щастието, вместо да оставаме на едно празно място, което къса съдържанието си...И е сложно да се изживее и приеме, но е толкова просто да се случи и ясно когато се види посланието...- Не сме вече на една страна, нито в приликите, нито в разликите, не сме същите. Не сме едно, когато същността се нуждае да израсне. Когато се приема и се обича, дори да не се разбира. Единия тръгва. Другия остава. Ръцете и пътищата  на душата не се пресичат.

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0