Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
28 мар. 2017 г., 00:04

От другата страна...

1K 5 11

От другата страна...

 

Не сме вече на една страна...

не е вече тази ситуацията...

нещата стават толкова абсурдни...

губят смисъла, истинността...

 

Няма значение кой е виновен...

и двамата грешим, като всеки...

и тук се узнава, че се обича...

че се приема, дори да не се разбира...

 

Ти създаде си щит за отбрана,

аз захвърлих меча на страна...

Ти избяга към войната...

аз избрах да следвам свободата...

 

И така останахме без време,

без спирки и продължения...

Празнината остана...и няма

какво да направим или да си кажем...

 

Освен - от щастие само плачи.

Пожелавам ти всичко красиво...

Няма да те забравя. Няма, няма...

Въпреки че нещо между ни се скъса...

 

Помня доброто, което ми даде...

И светлината, когато беше тъмно...

как розата ни заплака " благодаря...

и екота в гласа и каза, че изчезна...

 

Всичко останало е извикан шепот,

който умира и иска да ни убие...,

за да не можем да разберем къде

е любовта и топлината, които пазим...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Всички сме изпитвали това някога малко или много...и не е нещо тъмно, може да е път към светлината...към любовта. Тъжно е, но разбираме че трябва да продължим..., да се освободим, да търсим щастието, вместо да оставаме на едно празно място, което къса съдържанието си...И е сложно да се изживее и приеме, но е толкова просто да се случи и ясно когато се види посланието...- Не сме вече на една страна, нито в приликите, нито в разликите, не сме същите. Не сме едно, когато същността се нуждае да израсне. Когато се приема и се обича, дори да не се разбира. Единия тръгва. Другия остава. Ръцете и пътищата  на душата не се пресичат.

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0