Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
28 мар. 2017 г., 00:04

От другата страна...

1K 5 11

От другата страна...

 

Не сме вече на една страна...

не е вече тази ситуацията...

нещата стават толкова абсурдни...

губят смисъла, истинността...

 

Няма значение кой е виновен...

и двамата грешим, като всеки...

и тук се узнава, че се обича...

че се приема, дори да не се разбира...

 

Ти създаде си щит за отбрана,

аз захвърлих меча на страна...

Ти избяга към войната...

аз избрах да следвам свободата...

 

И така останахме без време,

без спирки и продължения...

Празнината остана...и няма

какво да направим или да си кажем...

 

Освен - от щастие само плачи.

Пожелавам ти всичко красиво...

Няма да те забравя. Няма, няма...

Въпреки че нещо между ни се скъса...

 

Помня доброто, което ми даде...

И светлината, когато беше тъмно...

как розата ни заплака " благодаря...

и екота в гласа и каза, че изчезна...

 

Всичко останало е извикан шепот,

който умира и иска да ни убие...,

за да не можем да разберем къде

е любовта и топлината, които пазим...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Всички сме изпитвали това някога малко или много...и не е нещо тъмно, може да е път към светлината...към любовта. Тъжно е, но разбираме че трябва да продължим..., да се освободим, да търсим щастието, вместо да оставаме на едно празно място, което къса съдържанието си...И е сложно да се изживее и приеме, но е толкова просто да се случи и ясно когато се види посланието...- Не сме вече на една страна, нито в приликите, нито в разликите, не сме същите. Не сме едно, когато същността се нуждае да израсне. Когато се приема и се обича, дори да не се разбира. Единия тръгва. Другия остава. Ръцете и пътищата  на душата не се пресичат.

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0