От другата страна...
От другата страна...
Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен...
и двамата грешим, като всеки...
и тук се узнава, че се обича...
че се приема, дори да не се разбира...
Ти създаде си щит за отбрана,
аз захвърлих меча на страна...
Ти избяга към войната...
аз избрах да следвам свободата...
И така останахме без време,
без спирки и продължения...
Празнината остана...и няма
какво да направим или да си кажем...
Освен - от щастие само плачи.
Пожелавам ти всичко красиво...
Няма да те забравя. Няма, няма...
Въпреки че нещо между ни се скъса...
Помня доброто, което ми даде...
И светлината, когато беше тъмно...
как розата ни заплака " благодаря...
и екота в гласа и каза, че изчезна...
Всичко останало е извикан шепот,
който умира и иска да ни убие...,
за да не можем да разберем къде
е любовта и топлината, които пазим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
