(1)   
Помня те там, под слабите улични лампи,
помня те там, на разбития асфалтов път,
ти се прокрадваше тихо, и повярвай, няма
да забравя твоята самота, страха...

(2)

Ти беше винаги някъде там, край мен,
сякаш ако се обърнех рязко щях да те видя,
подлъгваше ме, че ще е красив идния ден,
но всъщност ми се искаше НОЩТА да не си отива.

(3)

Ти беше в гнездото на осите,
беше скрит далеч и от най-слабия лъч,
стоеше сам, чакаше да дойдат дните,
когато ще сееш злоба и горчива жлъч.

(4)

И постепенно взе да ме обземаш,
да ми отваряш очите в сънищата кратки,
искаше все по-често инициативата да поемаш
и да се опитваш да откриеш във всичко заплаха.

(5)

Да сега си ти свободен,
имаш власт, имаш свобода,
но не можеш, ти оставаш болен,
слаб, в свят на слабостта.

(6)

Помня те от моето странно детство,
помня те силен и безкрайно жесток,
но ти получи от мен като наследство
един страшен и болезнен урок...

(7)

И демоните понякога тъгуват,
и те изпитват чувства, самота,
а аз ще трябва двукратно да се сбогувам,
когато пропадна в бездънната тъма...

Николай Цветинов (Meddle), 2005

Между Демони и Божества (I)