25.04.2020 г., 8:29

От другата страна

1.7K 0 1

(1)   
Помня те там, под слабите улични лампи,
помня те там, на разбития асфалтов път,
ти се прокрадваше тихо, и повярвай, няма
да забравя твоята самота, страха...

 

(2)

Ти беше винаги някъде там, край мен,
сякаш ако се обърнех рязко щях да те видя,
подлъгваше ме, че ще е красив идния ден,
но всъщност ми се искаше НОЩТА да не си отива.

 

(3)

Ти беше в гнездото на осите,
беше скрит далеч и от най-слабия лъч,
стоеше сам, чакаше да дойдат дните,
когато ще сееш злоба и горчива жлъч.

 

(4)

И постепенно взе да ме обземаш,
да ми отваряш очите в сънищата кратки,
искаше все по-често инициативата да поемаш
и да се опитваш да откриеш във всичко заплаха.

 

(5)

Да сега си ти свободен,
имаш власт, имаш свобода,
но не можеш, ти оставаш болен,
слаб, в свят на слабостта.

 

(6)

Помня те от моето странно детство,
помня те силен и безкрайно жесток,
но ти получи от мен като наследство
един страшен и болезнен урок...

 

(7)

И демоните понякога тъгуват,
и те изпитват чувства, самота,
а аз ще трябва двукратно да се сбогувам,
когато пропадна в бездънната тъма...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2005

Между Демони и Божества (I)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Цветинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...