25 апр. 2020 г., 08:29

От другата страна

1.7K 0 1

(1)   
Помня те там, под слабите улични лампи,
помня те там, на разбития асфалтов път,
ти се прокрадваше тихо, и повярвай, няма
да забравя твоята самота, страха...

 

(2)

Ти беше винаги някъде там, край мен,
сякаш ако се обърнех рязко щях да те видя,
подлъгваше ме, че ще е красив идния ден,
но всъщност ми се искаше НОЩТА да не си отива.

 

(3)

Ти беше в гнездото на осите,
беше скрит далеч и от най-слабия лъч,
стоеше сам, чакаше да дойдат дните,
когато ще сееш злоба и горчива жлъч.

 

(4)

И постепенно взе да ме обземаш,
да ми отваряш очите в сънищата кратки,
искаше все по-често инициативата да поемаш
и да се опитваш да откриеш във всичко заплаха.

 

(5)

Да сега си ти свободен,
имаш власт, имаш свобода,
но не можеш, ти оставаш болен,
слаб, в свят на слабостта.

 

(6)

Помня те от моето странно детство,
помня те силен и безкрайно жесток,
но ти получи от мен като наследство
един страшен и болезнен урок...

 

(7)

И демоните понякога тъгуват,
и те изпитват чувства, самота,
а аз ще трябва двукратно да се сбогувам,
когато пропадна в бездънната тъма...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2005

Между Демони и Божества (I)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...