12 nov 2011, 8:12

От друго време

  Poesía » Otra
833 0 11

От друго време

 

Една красавица изникна в тъмнината

и с остри токчета прониза безпокойството,

самоуверено прекрачи през чертата

на всякаква  наложена  условност.

Главата ú решително е вдигната,

ръцете ú – понесли световете,

с категоричността на времето отминало

тя стъпква всеки сантимент у мене.

Обувките ú - елегантно лъскави,

следи оставят в предразсъдъците,

очите ú - до болка дръзки,

не просят цвете и не ронят сълзи.

Модерно твърда, безкомпромисна,

обсебва всяко кътче с енергичност.

Eдно дете от ново поколение,

с ефирен намек  за човечност.

С различност изворна и рамка липсваща,

като комета  тича  през живота си,

до болка искрена, по навик  искаща -

от междузвезден  прах  чертае пътя си.

 

***

Приятелски махва и  тръгва  наперено

със профил горд на жестока богиня,

но зад всичко това усмихва се щедро

едно малко момиче на име Марина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....