12 nov 2011, 8:12

От друго време

  Poesía » Otra
831 0 11

От друго време

 

Една красавица изникна в тъмнината

и с остри токчета прониза безпокойството,

самоуверено прекрачи през чертата

на всякаква  наложена  условност.

Главата ú решително е вдигната,

ръцете ú – понесли световете,

с категоричността на времето отминало

тя стъпква всеки сантимент у мене.

Обувките ú - елегантно лъскави,

следи оставят в предразсъдъците,

очите ú - до болка дръзки,

не просят цвете и не ронят сълзи.

Модерно твърда, безкомпромисна,

обсебва всяко кътче с енергичност.

Eдно дете от ново поколение,

с ефирен намек  за човечност.

С различност изворна и рамка липсваща,

като комета  тича  през живота си,

до болка искрена, по навик  искаща -

от междузвезден  прах  чертае пътя си.

 

***

Приятелски махва и  тръгва  наперено

със профил горд на жестока богиня,

но зад всичко това усмихва се щедро

едно малко момиче на име Марина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...