12.11.2011 г., 8:12 ч.

От друго време 

  Поезия » Друга
542 0 11

От друго време

 

Една красавица изникна в тъмнината

и с остри токчета прониза безпокойството,

самоуверено прекрачи през чертата

на всякаква  наложена  условност.

Главата ú решително е вдигната,

ръцете ú – понесли световете,

с категоричността на времето отминало

тя стъпква всеки сантимент у мене.

Обувките ú - елегантно лъскави,

следи оставят в предразсъдъците,

очите ú - до болка дръзки,

не просят цвете и не ронят сълзи.

Модерно твърда, безкомпромисна,

обсебва всяко кътче с енергичност.

Eдно дете от ново поколение,

с ефирен намек  за човечност.

С различност изворна и рамка липсваща,

като комета  тича  през живота си,

до болка искрена, по навик  искаща -

от междузвезден  прах  чертае пътя си.

 

***

Приятелски махва и  тръгва  наперено

със профил горд на жестока богиня,

но зад всичко това усмихва се щедро

едно малко момиче на име Марина.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??