Nov 12, 2011, 8:12 AM

От друго време

  Poetry » Other
834 0 11

От друго време

 

Една красавица изникна в тъмнината

и с остри токчета прониза безпокойството,

самоуверено прекрачи през чертата

на всякаква  наложена  условност.

Главата ú решително е вдигната,

ръцете ú – понесли световете,

с категоричността на времето отминало

тя стъпква всеки сантимент у мене.

Обувките ú - елегантно лъскави,

следи оставят в предразсъдъците,

очите ú - до болка дръзки,

не просят цвете и не ронят сълзи.

Модерно твърда, безкомпромисна,

обсебва всяко кътче с енергичност.

Eдно дете от ново поколение,

с ефирен намек  за човечност.

С различност изворна и рамка липсваща,

като комета  тича  през живота си,

до болка искрена, по навик  искаща -

от междузвезден  прах  чертае пътя си.

 

***

Приятелски махва и  тръгва  наперено

със профил горд на жестока богиня,

но зад всичко това усмихва се щедро

едно малко момиче на име Марина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...