Nov 12, 2011, 8:12 AM

От друго време

  Poetry » Other
832 0 11

От друго време

 

Една красавица изникна в тъмнината

и с остри токчета прониза безпокойството,

самоуверено прекрачи през чертата

на всякаква  наложена  условност.

Главата ú решително е вдигната,

ръцете ú – понесли световете,

с категоричността на времето отминало

тя стъпква всеки сантимент у мене.

Обувките ú - елегантно лъскави,

следи оставят в предразсъдъците,

очите ú - до болка дръзки,

не просят цвете и не ронят сълзи.

Модерно твърда, безкомпромисна,

обсебва всяко кътче с енергичност.

Eдно дете от ново поколение,

с ефирен намек  за човечност.

С различност изворна и рамка липсваща,

като комета  тича  през живота си,

до болка искрена, по навик  искаща -

от междузвезден  прах  чертае пътя си.

 

***

Приятелски махва и  тръгва  наперено

със профил горд на жестока богиня,

но зад всичко това усмихва се щедро

едно малко момиче на име Марина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...