От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне
подхожда днес така недоброжелателно?
Все по-студени са хорските отношения,
казано направо, замръзнали са окончателно!
След някакво измислено слънце тича народа,
с фалшива топлина, за кратко хоризонта огряло...
Подлагат гръб, на колене и лакти ходят…
По дяволите на Дарвин теорията, изпари се изцяло!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
Поздравявам те за стиха, Дани! Сякаш наистина глобалното заторляне води до зима в сърцата и душите на хората.