23.01.2024 г., 13:19 ч.

От глобалното затопляне 

  Поезия
5.0 / 4
323 5 10
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне
подхожда днес така недоброжелателно?
Все по-студени са хорските отношения,
казано направо, замръзнали са окончателно!
След някакво измислено слънце тича народа,
с фалшива топлина, за кратко хоризонта огряло...
Подлагат гръб, на колене и лакти ходят…
По дяволите на Дарвин теорията, изпари се изцяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
  • Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
  • на Йоана Угасват страстите с последен блясък, отложен в тихите меандри на кръвта, ята са спомените и...
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...

Още произведения »