От изток към рая
Тя пак изгря.
И без да сме я чакали...
Разстели се сънливо откъм изток.
Поляните въздъхнали заплакаха.
Снегът се прероди в прозрачни бисери.
Тя пак дойде,
пристъпи непоканена.
Нозете и рисуваха по почвата.
Целуна ни със повей и нахрани ни.
И без да сме я молили за прошка...
И пак ще дойде.
Бързайки, задъхана.
Когато е най-тъмно в вечерта ни.
Щурците пред лика й ще заглъхнат,
а ние ще започнем да мечтаем.
Ще дойде пак!
И даже през затворени
клепачи ще усетиш как приижда.
И цялата Земя ще се покае
протегнала ръцете си на изток.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Todos los derechos reservados
