От изток към рая
Тя пак изгря.
И без да сме я чакали...
Разстели се сънливо откъм изток.
Поляните въздъхнали заплакаха.
Снегът се прероди в прозрачни бисери.
Тя пак дойде,
пристъпи непоканена.
Нозете и рисуваха по почвата.
Целуна ни със повей и нахрани ни.
И без да сме я молили за прошка...
И пак ще дойде.
Бързайки, задъхана.
Когато е най-тъмно в вечерта ни.
Щурците пред лика й ще заглъхнат,
а ние ще започнем да мечтаем.
Ще дойде пак!
И даже през затворени
клепачи ще усетиш как приижда.
И цялата Земя ще се покае
протегнала ръцете си на изток.
© Ралица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ани, радвам се, че се почувства уютно на моята страница. Добре дошла си! Поздрав
-
Следвам те! Ти пиши! Талантлива си!
-
Браво, Рали!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Наистина - тя приижда, когато човек я вижда.
Аз я видях,