9 янв. 2018 г., 15:41

От изток към рая 

  Поэзия
489 3 4

Тя пак изгря.
И без да сме я чакали...
Разстели се сънливо откъм изток.
Поляните въздъхнали заплакаха.
Снегът се прероди в прозрачни бисери.

 

Тя пак дойде,
пристъпи непоканена.
Нозете и рисуваха по почвата.
Целуна ни със повей и нахрани ни.
И без да сме я молили за прошка...

 

И пак ще дойде.
Бързайки, задъхана.
Когато е най-тъмно в вечерта ни.
Щурците пред лика й ще заглъхнат,
а ние ще започнем да мечтаем. 

 

Ще дойде пак!
И даже през затворени
клепачи ще усетиш как приижда.
И цялата Земя ще се покае
протегнала ръцете си на изток.
 

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??