7 jul 2011, 9:58

(От)Ляво на борд(а)

1.4K 0 9

 

 

Минал бил големият кораб

(аз билет и до днеска нямам)

и догоре бил пълен с хора.

Да бе Ад – да запуша ямата

 

я с душа, я със кост от нея.

Да бе Ад, а то тълпа хора!

И какво, че сме сами с кея?

Тъй и тъй съм там – ще говорим

 

за достойнство и колко тегне

и защо, щом  като го има,

го стопяваме до просто его,

вместо пълно да ни е. Виме,

 

от което растеме. Лоши,

отървали съвсем Титаник.

За тълпа съм твърде рошава.

Не се връщайте. Ще остана.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • думи-праг пред портата на вените - това намирам напоследък в стишните ти редове, Дарине. спъват - комуто не е мястото оттатък него.
  • ... и спасителна лодка за тълпата и хаоса!
    Дарче*
  • За какво ти е, да си замазана с гел, такава рошава и с малка лодчица, стигаш там където трябва! Аз не обичам тълпата...
    Остани си себе си!
  • "Ало,оркестър "Титаник", достатъчно. Събудете се, потъването се отлага!" Даре, Даре...така и така няма да потъваме, ще има време да си говорим- от теб има какво да се научи!!
  • Хех)))

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...