dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
Jul 7, 2011, 9:58 AM

(От)Ляво на борд(а) 

  Poetry » Phylosophy
1009 0 9

 

 

Минал бил големият кораб

(аз билет и до днеска нямам)

и догоре бил пълен с хора.

Да бе Ад – да запуша ямата

 

я с душа, я със кост от нея.

Да бе Ад, а то тълпа хора!

И какво, че сме сами с кея?

Тъй и тъй съм там – ще говорим

 

за достойнство и колко тегне

и защо, щом  като го има,

го стопяваме до просто его,

вместо пълно да ни е. Виме,

 

от което растеме. Лоши,

отървали съвсем Титаник.

За тълпа съм твърде рошава.

Не се връщайте. Ще остана.

 

 

© Дарина Дечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • думи-праг пред портата на вените - това намирам напоследък в стишните ти редове, Дарине. спъват - комуто не е мястото оттатък него.
  • ... и спасителна лодка за тълпата и хаоса!
    Дарче*
  • За какво ти е, да си замазана с гел, такава рошава и с малка лодчица, стигаш там където трябва! Аз не обичам тълпата...
    Остани си себе си!
  • "Ало,оркестър "Титаник", достатъчно. Събудете се, потъването се отлага!" Даре, Даре...така и така няма да потъваме, ще има време да си говорим- от теб има какво да се научи!!
  • Хех)))
  • Рошава си, Дар! И слава богу!
  • Достойнство? Даа, май публиката на Откровения се нуждае от ежедневни беседи на темата....
  • за достойнство и колко тегне
    и защо, щом като го има,
    го стопяваме до просто его
    -----------
    Даре...само заради тези редове си струват бурните ми адмирации! - изрече го възможно най-точно...
  • ... то и аз нямам билет...
    Да поговорим, Дар!
Random works
: ??:??