(От)Ляво на борд(а)

Poetry » Philosophical

1.4K 0 9

Минал бил големият кораб

(аз билет и до днеска нямам)

и догоре бил пълен с хора.

Да бе Ад – да запуша ямата

я с душа, я със кост от нея.

Да бе Ад, а то тълпа хора!

И какво, че сме сами с кея?

Тъй и тъй съм там – ще говорим

за достойнство и колко тегне

и защо, щом като го има,

го стопяваме до просто его,

вместо пълно да ни е. Виме,

от което растеме. Лоши,

отървали съвсем Титаник.

За тълпа съм твърде рошава.

Не се връщайте. Ще остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

думи-праг пред портата на вените - това намирам напоследък в стишните ти редове, Дарине. спъват - комуто не е мястото оттатък него.

2011-07-23T21:04:37+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

... и спасителна лодка за тълпата и хаоса!
Дарче*

2011-07-15T13:15:38+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

За какво ти е, да си замазана с гел, такава рошава и с малка лодчица, стигаш там където трябва! Аз не обичам тълпата...
Остани си себе си!

2011-07-11T08:58:26+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

"Ало,оркестър "Титаник", достатъчно. Събудете се, потъването се отлага!" Даре, Даре...така и така няма да потъваме, ще има време да си говорим- от теб има какво да се научи!!

2011-07-11T08:45:36+03:00
rajsun (Райчо Русев)

Хех)))

2011-07-07T21:49:14+03:00