Минал бил големият кораб
(аз билет и до днеска нямам)
и догоре бил пълен с хора.
Да бе Ад – да запуша ямата
я с душа, я със кост от нея.
Да бе Ад, а то тълпа хора!
И какво, че сме сами с кея?
Тъй и тъй съм там – ще говорим
за достойнство и колко тегне
и защо, щом като го има,
го стопяваме до просто его,
вместо пълно да ни е. Виме,
от което растеме. Лоши,
отървали съвсем Титаник.
За тълпа съм твърде рошава.
Не се връщайте. Ще остана.
© Дарина Дечева Все права защищены