12 abr 2023, 10:17

От любовта така боли

496 0 2

   

  От любовта така боли

 

В измисления свят те търсех,

докосвах всяка твоя стъпка.

Извайвах те и те откривах

и вечерта бе само моя.

 

Над мен изгряваха звездите

и бродех в този свят сама.

И нижеха се бързо дните,

далечна беше любовта.

 

Пустини пясъчни преминах,

с камила яздех в пустошта

и водеше  ме твоят образ,

донесъл нежност, светлина.

 

Очаквах те и те желаех,

във мислите ми беше ти.

Да ти го кажа не умеех…

От любовта така боли!

 

         Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...