В измисления свят те търсех,
докосвах всяка твоя стъпка.
Извайвах те и те откривах
и вечерта бе само моя.
Над мен изгряваха звездите
и бродех в този свят сама.
И нижеха се бързо дните,
далечна беше любовта.
Пустини пясъчни преминах,
с камила яздех в пустошта
и водеше ме твоят образ,
донесъл нежност, светлина.
Очаквах те и те желаех,
във мислите ми беше ти.
Да ти го кажа не умеех…
От любовта така боли!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени