От любовта така боли
От любовта така боли
В измисления свят те търсех,
докосвах всяка твоя стъпка.
Извайвах те и те откривах
и вечерта бе само моя.
Над мен изгряваха звездите
и бродех в този свят сама.
И нижеха се бързо дните,
далечна беше любовта.
Пустини пясъчни преминах,
с камила яздех в пустошта
и водеше ме твоят образ,
донесъл нежност, светлина.
Очаквах те и те желаех,
във мислите ми беше ти.
Да ти го кажа не умеех…
От любовта така боли!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени