12 апр. 2023 г., 10:17

От любовта така боли

494 0 2

   

  От любовта така боли

 

В измисления свят те търсех,

докосвах всяка твоя стъпка.

Извайвах те и те откривах

и вечерта бе само моя.

 

Над мен изгряваха звездите

и бродех в този свят сама.

И нижеха се бързо дните,

далечна беше любовта.

 

Пустини пясъчни преминах,

с камила яздех в пустошта

и водеше  ме твоят образ,

донесъл нежност, светлина.

 

Очаквах те и те желаех,

във мислите ми беше ти.

Да ти го кажа не умеех…

От любовта така боли!

 

         Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...