От люлка до гроб...
Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ!
От болката във камък се превърнах.
Ужасно ли? Ужасно е да гледаш,
как влюбени ръце не те прегръщат...
Отиде ли си вече любовта?
Все още се усеща във гласа ти,
треперещ да изкаже две слова,
които ден и нощ не ще изплачеш...
Отишла си е. Няма я. Къде е?
Повярвах ѝ - лъжлива мижитурка!
При дяволите да върви! А мен ли?
Мен там са ме отгледали. От люлка...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми много, Дани! Предал си емоцията. Поздрави!
-
Благодаря Ви, Красимира и Силвия!
-
Чета те с удоволствие, Дани. Тъжен, но истински, както винаги. Поезията ти е прекрасна. Поздрави.
-
Без коментар.Гласувах да продължаваш да пишеш...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Харесва ми, много ми харесва.
Респект!