От люлка до гроб...
Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ!
От болката във камък се превърнах.
Ужасно ли? Ужасно е да гледаш,
как влюбени ръце не те прегръщат...
Отиде ли си вече любовта?
Все още се усеща във гласа ти,
треперещ да изкаже две слова,
които ден и нощ не ще изплачеш...
Отишла си е. Няма я. Къде е?
Повярвах ѝ - лъжлива мижитурка!
При дяволите да върви! А мен ли?
Мен там са ме отгледали. От люлка...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
