19.03.2019 г., 22:57 ч.

От люлка до гроб... 

  Поезия » Любовна, Философска
361 2 5

Отиде ли си вече любовта? 

(Отишла си е сигурно. Далече). 

Остави ме със жлъчна суета - 

горчива, като его на обречен... 

И нека да боли до пълна немощ! 

От болката във камък се превърнах. 

Ужасно ли? Ужасно е да гледаш, 

как влюбени ръце не те прегръщат... 

Отиде ли си вече любовта? 

Все още се усеща във гласа ти, 

треперещ да изкаже две слова, 

които ден и нощ не ще изплачеш... 

Отишла си е. Няма я. Къде е? 

Повярвах ѝ - лъжлива мижитурка! 

При дяволите да върви! А мен ли? 

Мен там са ме отгледали. От люлка... 

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно пишеш!
    Харесва ми, много ми харесва.
    Респект!
  • Хареса ми много, Дани! Предал си емоцията. Поздрави!
  • Благодаря Ви, Красимира и Силвия!
  • Чета те с удоволствие, Дани. Тъжен, но истински, както винаги. Поезията ти е прекрасна. Поздрави.
  • Без коментар.Гласувах да продължаваш да пишеш...
Предложения
: ??:??