4 sept 2010, 23:32

От мен ли криеш, майсторе, платното си!?

1.5K 0 16

 

 

 

От мен ли криеш, майсторе, платното си?

Неканена през рамото надникнах -

нарисувал си контурено душата си.

Без цвят, без поглед, без усмивка...

 

Какво ти липсва, майсторе? В палитрата

в очакване се сливат цветове!

 

От четката политна капка истина,

понесе в себе си горчиви светове

и падна върху бялото – разплискана...

Но скучно е платното, майсторе!

 

* * *

 

Не ме поглеждай скришно - покани ме!

Със цялата си прелест ще позирам...

Доволен ще изпишеш свойто име

в ъгълчето с послеслов: ОБИЧАМ!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...