Sep 4, 2010, 11:32 PM

От мен ли криеш, майсторе, платното си!?

  Poetry » Love
1.5K 0 16

 

 

 

От мен ли криеш, майсторе, платното си?

Неканена през рамото надникнах -

нарисувал си контурено душата си.

Без цвят, без поглед, без усмивка...

 

Какво ти липсва, майсторе? В палитрата

в очакване се сливат цветове!

 

От четката политна капка истина,

понесе в себе си горчиви светове

и падна върху бялото – разплискана...

Но скучно е платното, майсторе!

 

* * *

 

Не ме поглеждай скришно - покани ме!

Със цялата си прелест ще позирам...

Доволен ще изпишеш свойто име

в ъгълчето с послеслов: ОБИЧАМ!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...