От мен ли криеш, майсторе, платното си!?
От мен ли криеш, майсторе, платното си?
Неканена през рамото надникнах -
нарисувал си контурено душата си.
Без цвят, без поглед, без усмивка...
Какво ти липсва, майсторе? В палитрата
в очакване се сливат цветове!
От четката политна капка истина,
понесе в себе си горчиви светове
и падна върху бялото – разплискана...
Но скучно е платното, майсторе!
* * *
Не ме поглеждай скришно - покани ме!
Със цялата си прелест ще позирам...
Доволен ще изпишеш свойто име
в ъгълчето с послеслов: ОБИЧАМ!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Най-хубата картина би станало - картината на обичта.
Поздрав, Неделина!