4.09.2010 г., 23:32

От мен ли криеш, майсторе, платното си!?

1.5K 0 16

 

 

 

От мен ли криеш, майсторе, платното си?

Неканена през рамото надникнах -

нарисувал си контурено душата си.

Без цвят, без поглед, без усмивка...

 

Какво ти липсва, майсторе? В палитрата

в очакване се сливат цветове!

 

От четката политна капка истина,

понесе в себе си горчиви светове

и падна върху бялото – разплискана...

Но скучно е платното, майсторе!

 

* * *

 

Не ме поглеждай скришно - покани ме!

Със цялата си прелест ще позирам...

Доволен ще изпишеш свойто име

в ъгълчето с послеслов: ОБИЧАМ!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...