15 nov 2008, 20:58

От моето сърце

  Poesía
1.1K 0 1

Не е моят глас това,

сърцето ми говори.

Моля те, чуй ме сега,

а после реши какво ще сториш.

 

Харесах те в мига, в който те видях

и дълго пазих само спомен,

но време е да ти кажа какво видях,

ангел като от небе отронен.

 

Беше ти със своите другарки,

смееше се ведро, от все сърце,

с този смях сърцето ми прободе,

прониза го копидонова стрела, с перце.

 

Постоянно говоря на приятел

за теб, за твоето нежно лице,

а той като предател

смее се на моето сърце.

 

Но - "Не - каза той -

не смея се за това, че я хареса,

радвам се за приятеля свой,

че намери своята принцеса."

 

Е, принцесо моя, отговори

би ли останала с мен до зори,

да се смеем и говорим в нощта,

това да бъде нашата съдба?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Батев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...