От моето сърце

Не е моят глас това,

сърцето ми говори.

Моля те, чуй ме сега,

а после реши какво ще сториш.

Харесах те в мига, в който те видях

и дълго пазих само спомен,

но време е да ти кажа какво видях,

ангел като от небе отронен.

Беше ти със своите другарки,

смееше се ведро, от все сърце,

с този смях сърцето ми прободе,

прониза го копидонова стрела, с перце.

Постоянно говоря на приятел

за теб, за твоето нежно лице,

а той като предател

смее се на моето сърце.

Но - "Не - каза той -

не смея се за това, че я хареса,

радвам се за приятеля свой,

че намери своята принцеса."

Е, принцесо моя, отговори

би ли останала с мен до зори,

да се смеем и говорим в нощта,

това да бъде нашата съдба?