10 nov 2018, 21:34

От моето сърце

  Poesía
408 0 2

В камък се превърна сърцето ми.

И ето държа го във ръка...

За тебе снимах го, за до го видиш.

Искаш ли да ти го подаря?

Но чудно снимката аз гледам

и сякаш камъкът тупти...

Дори от камък да е сърцето ми,

то винаги за тебе ще тъжи...

Да ти го подаря ли...?

Но как, че аз отдавна вече

съм ти го поднесла като дар?!

Макар от камък, макар разбито –

дори и в пясък някога да се превърне-

това сърце – дори от пясък,

дори събрало се с милиони пясъчни сърца–

пясъка щом в шепа гребнеш,

знай – поне една малка песъчинка

от загребаното от теб ще бъде твоя,

ще бъде от моето сърце...

 

09-11-2018 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Да.
  • Пясък-камък и сърце, а между тях необятното море на чувствата. Аз така разбрах стихотворението ти,Мариелка. Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...