10 нояб. 2018 г., 21:34

От моето сърце

405 0 2

В камък се превърна сърцето ми.

И ето държа го във ръка...

За тебе снимах го, за до го видиш.

Искаш ли да ти го подаря?

Но чудно снимката аз гледам

и сякаш камъкът тупти...

Дори от камък да е сърцето ми,

то винаги за тебе ще тъжи...

Да ти го подаря ли...?

Но как, че аз отдавна вече

съм ти го поднесла като дар?!

Макар от камък, макар разбито –

дори и в пясък някога да се превърне-

това сърце – дори от пясък,

дори събрало се с милиони пясъчни сърца–

пясъка щом в шепа гребнеш,

знай – поне една малка песъчинка

от загребаното от теб ще бъде твоя,

ще бъде от моето сърце...

 

09-11-2018 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Да.
  • Пясък-камък и сърце, а между тях необятното море на чувствата. Аз така разбрах стихотворението ти,Мариелка. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...