10 нояб. 2018 г., 21:34

От моето сърце

407 0 2

В камък се превърна сърцето ми.

И ето държа го във ръка...

За тебе снимах го, за до го видиш.

Искаш ли да ти го подаря?

Но чудно снимката аз гледам

и сякаш камъкът тупти...

Дори от камък да е сърцето ми,

то винаги за тебе ще тъжи...

Да ти го подаря ли...?

Но как, че аз отдавна вече

съм ти го поднесла като дар?!

Макар от камък, макар разбито –

дори и в пясък някога да се превърне-

това сърце – дори от пясък,

дори събрало се с милиони пясъчни сърца–

пясъка щом в шепа гребнеш,

знай – поне една малка песъчинка

от загребаното от теб ще бъде твоя,

ще бъде от моето сърце...

 

09-11-2018 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Да.
  • Пясък-камък и сърце, а между тях необятното море на чувствата. Аз така разбрах стихотворението ти,Мариелка. Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...