10 нояб. 2018 г., 21:34

От моето сърце

404 0 2

В камък се превърна сърцето ми.

И ето държа го във ръка...

За тебе снимах го, за до го видиш.

Искаш ли да ти го подаря?

Но чудно снимката аз гледам

и сякаш камъкът тупти...

Дори от камък да е сърцето ми,

то винаги за тебе ще тъжи...

Да ти го подаря ли...?

Но как, че аз отдавна вече

съм ти го поднесла като дар?!

Макар от камък, макар разбито –

дори и в пясък някога да се превърне-

това сърце – дори от пясък,

дори събрало се с милиони пясъчни сърца–

пясъка щом в шепа гребнеш,

знай – поне една малка песъчинка

от загребаното от теб ще бъде твоя,

ще бъде от моето сърце...

 

09-11-2018 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Да.
  • Пясък-камък и сърце, а между тях необятното море на чувствата. Аз така разбрах стихотворението ти,Мариелка. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...