От моста

9 nov 2008, 0:22

Poesía

553 0 3

Толкова пъти исках

да преминем моста пеша - двамата.

Ама не стана...

Толкова ме е страх, но тръгвам сама!

Вървя бавно, спокойно...

Много коли минават днес...

Абе, тези хора странно ме гледат!?

Да, вярно, гола съм

и нося шал, с дъга...

Стигнах средата! Абе, страх си ме е!

Защо не мина с мен?

Стискам зъби, хващам парапета,

единия крак, после другия...

Тези коли защо така свирят!?

А ето го и Боби с мотора...

Толкова е красиво по изгрев на моста...

Знаеш ли за какво мисля докато летя?

За спирката, за първата целувка, толкова топли устни, есента...

Изтръпвам, мокра съм, потъвам...

Но... и тук е красиво,

и тук имам спомени...

Ще те чакам тук и ще бдя над теб!

07.11.08

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Polyto (Поли Ангелова)

2008-11-10T16:20:16+02:00

Благодаря че се отбихте Деси, Вилияна!
viliana_popova (something else)

2008-11-09T09:07:09+02:00

Разкъсващо боли...Тази красива тъга...стихът ти...
jaki_d (Деси)

2008-11-09T02:08:12+02:00

четох го наи-малко 20 пъти . . . . . . .
Пишеш много хубаво
чела съм всички те ти творби
незнам как го правиш
но след това винаги ме боли
( винаги успяващ да ме разплачеш ! )