9 nov 2008, 0:22

От моста

  Poesía
837 0 3

Толкова пъти исках 

да преминем моста пеша - двамата.

Ама не стана...

 

Толкова ме е страх, но тръгвам сама!

Вървя бавно, спокойно...

Много коли минават днес...

Абе, тези хора странно ме гледат!?

 

Да, вярно, гола съм

и нося шал, с дъга...

Стигнах средата! Абе, страх си ме е!

 

Защо не мина с мен?

 

Стискам зъби, хващам парапета,

 единия крак, после другия...

Тези коли защо така свирят!? 

А ето го и Боби с мотора...

Толкова е красиво по изгрев на моста...

 

Знаеш ли за какво мисля докато летя?

За спирката, за първата целувка, толкова топли устни, есента...

 

Изтръпвам, мокра съм, потъвам...

 

Но... и тук е красиво,

и тук имам спомени...

 

Ще те чакам тук и ще бдя над теб!

 

07.11.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря че се отбихте Деси, Вилияна!
  • Разкъсващо боли...Тази красива тъга...стихът ти...
  • четох го наи-малко 20 пъти . . . . . . .
    Пишеш много хубаво
    чела съм всички те ти творби
    незнам как го правиш
    но след това винаги ме боли
    ( винаги успяващ да ме разплачеш ! )

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...