9.11.2008 г., 0:22

От моста

830 0 3

Толкова пъти исках 

да преминем моста пеша - двамата.

Ама не стана...

 

Толкова ме е страх, но тръгвам сама!

Вървя бавно, спокойно...

Много коли минават днес...

Абе, тези хора странно ме гледат!?

 

Да, вярно, гола съм

и нося шал, с дъга...

Стигнах средата! Абе, страх си ме е!

 

Защо не мина с мен?

 

Стискам зъби, хващам парапета,

 единия крак, после другия...

Тези коли защо така свирят!? 

А ето го и Боби с мотора...

Толкова е красиво по изгрев на моста...

 

Знаеш ли за какво мисля докато летя?

За спирката, за първата целувка, толкова топли устни, есента...

 

Изтръпвам, мокра съм, потъвам...

 

Но... и тук е красиво,

и тук имам спомени...

 

Ще те чакам тук и ще бдя над теб!

 

07.11.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря че се отбихте Деси, Вилияна!
  • Разкъсващо боли...Тази красива тъга...стихът ти...
  • четох го наи-малко 20 пъти . . . . . . .
    Пишеш много хубаво
    чела съм всички те ти творби
    незнам как го правиш
    но след това винаги ме боли
    ( винаги успяващ да ме разплачеш ! )

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...